Ποιήματα του Κ. Καβάφη μεταφρασμένα στα βουλγαρικά
Από τον Κ. Μαρίτσα
Κ. Καβάφης – К.Кавафис
Τείχη
(1897)
Без
размисъл, без жал, без срамота
големи
и високи около мен построиха стени.
И
седя и се обезнадеждавам тук сега.
Друго
не мисля: тази съдба разяжда ума ми;
защото
неща много да направя имах навън.
А
как не разбрах когато стените строяха.
Но
не чух никога трясък на зидари или звън.
Неусетно
навън от света ме затвориха.
Ένας γέρος (1897)
На
кафенето в шумното му вътре кътче
наведено
над масата седи едно старче;
с
вестник пред себе си, без приятели.
В
презираните мизерни старини
мисли
колко малко се е радвал на младите години
когато
е имал и реч, и красота, и сили.
Знае,
че остаря много, чувства го и го вижда.
Все
пак времето когато беше млад му се привижда
като
вчера. Как времето лети, как времето лети.
И
си спомня как го е мамела тази Мъдрост;
как
винаги се е доверявал – каква лудост! –
на
лъжкинята която казваше; «Имаш време ти.»
Помни
пориви подтиснати; и наслаждения
толкова
пожертвани. На глупавите знания
всяка
пропусната радост сега се подиграва.
...От
многото мисли и спомени за онова време
старецът
неусетно се замая. И дреме
в
кафенето облегнат на масата корава.
Δέησις (1898)
Морето
в дълбините си взе един моряк. –
Майка
му, незнаеща, отива и запалва пак
пред
Богородица големи свещи
да
са ветрове попътни, да се върне вкъщи –
и
все към вятъра се ослушва.
Но
въпреки, че се моли тя и изпросва,
иконата
слуша, сериозна и тъжна в мрака,
знаейки,
че не ще се върне синът, дето чака.
ΠΕΡΙΣΣΟΤΕΡΑ για τον ΚΑΒΑΦΗ, ΕΔΩ.
ΠΕΡΙΣΣΟΤΕΡΗ ΛΟΓΟΤΕΧΝΙΑ, ΕΔΩ.
ΛΕΞΕΙΣ-ΚΛΕΙΔΙΑ: ΚΑΒΑΦΗΣ, ΠΟΙΗΣΗ, ΠΟΙΗΜΑ, ΒΟΥΛΓΑΡΙΑ, ΔΕΗΣΙΣ, ΔΕΗΣΗ, ΤΕΙΧΗ, ΓΕΡΟΣ, ΜΑΡΙΤΣΑΣ
ΣΧΟΛΙΑ
ΣΧΟΛΙΑ ΜΕΣΩ Facebook